И искам още...
Нощта пияна е от безразличие.
Не може да ме стопли никой с нищо.
Как силно ми се иска да съм ничия,
изплела от косите си въздишки.
И искам още да съм тъжен спомен,
облечен в нежна, светлосиня дреха,
сълза, от нечие око отронена,
и топли устни, носещи утеха.
С дъжда да дойда - капчица безсмислена,
понесла нямо, бяло състрадание,
лъжа невинна за виновна истина,
вечерно, безутешно съзерцание.
Като сърна, безмилостно на смърт обречена,
да се надбягвам неразумно с вятъра.
Като молитва сънна, неизречена,
да бъда винаги със вас, приятели.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
