Нощта пияна е от безразличие.
Не може да ме стопли никой с нищо.
Как силно ми се иска да съм ничия,
изплела от косите си въздишки.
И искам още да съм тъжен спомен,
облечен в нежна, светлосиня дреха,
сълза, от нечие око отронена,
и топли устни, носещи утеха.
С дъжда да дойда - капчица безсмислена,
понесла нямо, бяло състрадание,
лъжа невинна за виновна истина,
вечерно, безутешно съзерцание. ...