Нямам сили да се боря за нещо вече изгубено.
Нямам сили да се мъча за вече нещо обичано.
Не искам да бягам в пустошта забравена.
Не искам да се крия в самота отдадена.
Не мога да чакам любовта да отрежда.
Не мога да искам времето да ни зарежда.
Не бива да вярвам, че далечността лекува.
А защо още чувствам, че за нас си струва?!
© Лекса Джорджис All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
