Jul 23, 2008, 10:25 AM

И луната вика...

  Poetry
957 0 2
"Не ме наранявай" -
не чуваш ли
как луната вика безспирно?
"Не ме назовавай",
а знаеш ли
моето име и твоето заедно
как се изричат?
Знаеш ли?
Топлината е само понятие,
в което се ражда надежда.
Студът е моето обятие
и иска по-скоро одежда...
Намалява ли греха ми във думите?
Или обличам го само в украса?
И умирам, не тук,
не пред другите,
а умирам пред твоята гримаса...
"Не ме наранявай" -
не чуваш ли
как луната вика...
... безспирно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кати All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...