23.07.2008 г., 10:25

И луната вика...

963 0 2
"Не ме наранявай" -
не чуваш ли
как луната вика безспирно?
"Не ме назовавай",
а знаеш ли
моето име и твоето заедно
как се изричат?
Знаеш ли?
Топлината е само понятие,
в което се ражда надежда.
Студът е моето обятие
и иска по-скоро одежда...
Намалява ли греха ми във думите?
Или обличам го само в украса?
И умирам, не тук,
не пред другите,
а умирам пред твоята гримаса...
"Не ме наранявай" -
не чуваш ли
как луната вика...
... безспирно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кати Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...