И много обичам да знам, че съм нищо
Обичам живота
безкрай, без резерви,
от ярката мисъл до грешния ход,
от чиста душа, до разкъсани нерви,
за Бога, обичам го този живот.
Със спорове дълги и истини къси
дали има рай или всичко е ад.
Щом има любов има и земетръси,
а после обичам парче шоколад.
И много обичам да знам, че съм нищо,
прах върху прашинка в светая светих.
Искра от искрицата в пусто огнище,
която да лумне в един кратък стих.
Обичам живота богат, в изнемога,
дихание, бъдеще, тежък завет.
От трепети плахи в неясна тревога
обичам живота.
Това е за теб.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
