И нищо, че си толкова далече
Душата ми - самотна пеперуда -
към пламъка на твоята Душа стреми се.
Съмнения и страхове събудила,
към тебе бяга всяка моя мисъл.
На моя ум си господар и властник.
И нищо, че си толкова далече,
говоря си със теб, мечтая гласно
и викам те в съня си всяка вечер.
Защото моята Душа е твоя,
ала Плътта бунтува се и страда
на хиляди желания в пороя.
Греховно ми напомня, че съм млада
и че не мога вечно да те чакам...
Върни се, моля те! С любов спаси ме!
И запали една надежда в мрака,
със който Ерос скрива твойто име...
Не ме щади! Обичай ме! Гори ме
със огъня на чувства споделени!
Парченце по парченце събери ме
в единство - тяло и душа... Какво творение!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
