И нощем се шугавим под юргана
Животът прави си шеги нелепи
и да се чудиш как ги уйдурдисва*?...
Затуй и в настоящите куплети
една от тях за вас сега описвам.
Единственият луд във наше село
(то не, че другите сме много свестни,
но ей така - веднъж се е приело,
и сме задача с малко неизвестни),
та, той, да кажеш, че белù ни прави,
ще сбъркаш – кротко си ни е момчето.
Ала умът му нещо се забавя,
говори трудно, срича на парчета.
Но в документите се води - вижте! -
че той във селото ни най е умен.
В свидетелството много ясно пише -
лицето носи име Разум Мунин.
На Муньо, селския пастир, хлапето -
за него думата, сега е, значи...
Та документ редовен има си момчето,
весден след кравите с баща си крачи.
Дали тогава кметът бил е мотан,
или пък на шега го е записал,
но името - на български, грамотно,
ни украсява селския регистър!
А другите сме всички под съмнение -
тапия**, че е умен никой няма!...
С акъла как сме?...Тънем в неведение!
И нощем се шугавим*** под юргана!
- - -
* натъкмява
** документ
*** въртя се, не си намирам място
© Роберт All rights reserved.
