И някакво море заспива в скута ми
Ято чайки, надбягало прилива.
Слънчев лъч в песъчинки ронливи
гали стъпки отдавна изстинали,
а морето заспива, заспива.
В ситни мрежи на тясно е улова,
ще засити ли Бог и светии?
Литват бели платна като гълъби,
недостъпни за хищните риби.
На очите с превръзки, пиратите
еднооко, танцуващо смигат
и потеглят моряци за някъде.
Тежка котва забързано вдигат.
Само спомен за Лунна соната.
Гасне фар, а русалки се взират.
И тризъбец Нептун да размята,
непослушници как се прибират?
Даже в стария "литнал Холандец"
призрак раните шие и мисли:
Кръв на изгрев - безценно лекарство,
а морето и спящо е истинско.
