И някакво море заспива в скута ми
Ято чайки, надбягало прилива.
Слънчев лъч в песъчинки ронливи
гали стъпки отдавна изстинали,
а морето заспива, заспива.
В ситни мрежи на тясно е улова,
ще засити ли Бог и светии?
Литват бели платна като гълъби,
недостъпни за хищните риби.
На очите с превръзки, пиратите
еднооко, танцуващо смигат
и потеглят моряци за някъде.
Тежка котва забързано вдигат.
Само спомен за Лунна соната.
Гасне фар, а русалки се взират.
И тризъбец Нептун да размята,
непослушници как се прибират?
Даже в стария "литнал Холандец"
призрак раните шие и мисли:
Кръв на изгрев - безценно лекарство,
а морето и спящо е истинско.
Свързани произведения
Comments
-
За мен ти си мярка за поезия! Много голяма и недостижима! Чета всичко твое със задъхано възхищение!
-
Великолепно, както винаги! Адмирации!
-
Разкошен стих!...
Страхотна си, Райна!... -
Хубаво е!
-
Нарисувала си го с думи, Магьоснице!
-
Страхотна картина, описана само в няколко редове, поздрави!
-
Чудесно е, Райне! Чудесно!
-
За кой ли път незабравими и неповторими образи, поднесени крайно нестандартно, при това в класически стих. Вторият и последният куплет ми оставиха траен спомен от творбата, на фона на цялостната й хармония.
"Литват бели платна като гълъби,
недостъпни за хищните риби." -
Голяма и открояваща се поетична находка. Поздравление, Райна! Излишно е да казвам, че поставям този стих в моите Избрано и Любими. -
Уфф!... Толкова е красиво!... Кораба с призрака, улова, залеза, фара... всичко! Перфектна картина е пред очите ми! И някак по твоему е красиво, не мога да го обясня с думи, само го чувствам. Наслада си, Райне
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
