И някой ден рефрен от стара песен...
И някой ден рефрен от стара песен
“Звездите лаеха и кучетата светеха във тъмното с очи като звезди.
Приличаха ми на джуджета стрехите, а дългите им сенки на бради…”
Звън от китара и студентски смях -
далечно ехо, пълно с невъзможности...
Табутата уверено прескачахме
и всичко беше леко и с готовност
да потече напред като река,
на бентовете скъсала забраните.
Превърнала живота на шега
в поредица красиви обещания:
Че заедно ще променим света,
а само ние ще останем същите...
В живота има много стъпала,
но който стигне горе, се задъхва...
И за да му е леко към върха,
отхвърля зад гърба си намеренията.
"Ще има време... Само не сега...
Сега за друго е назрял моментът"...
От пусто - в празно... Времето тече.
И някой ден рефрен от стара песен
в гърдите вляво ще те прободе,
докато търсиш в бъдещето себе си...
© Дочка Василева All rights reserved.
