ПОСВЕТЕНО
И пак онази самота, която
заражда се в наказано добро,
приижда тихо с есенния вятър
и търси във душата ми подслон.
И пак Доброто лута се бездомно
с надеждата на рухнало дърво,
и броди в мъката на тежък спомен
за мъртъв порив и печален стон.
И пак душата ми, без дъх, без ехо,
загръща се в прокъсано зебло,
и тръгва бавно покрай Световете,
забравили за нейната любов...
© Елена Гоцева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
