30 авг. 2009 г., 15:28

И пак 

  Поэзия
917 0 31

 

                                                                                          ПОСВЕТЕНО

 

 

И пак онази самота, която

заражда се в наказано добро,

приижда тихо с есенния вятър

и търси във душата ми подслон.

 

 

И пак Доброто лута се бездомно

с надеждата на рухнало дърво,

и броди в мъката на тежък спомен

за мъртъв порив и печален стон.

 

 

И пак душата ми, без дъх, без ехо,

загръща се в прокъсано зебло,

и тръгва бавно покрай Световете,

забравили за нейната любов...

 

 

 

 

© Елена Гоцева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е хубаво!
  • Скъпа Ена,прегледах много от твоите произведения.Признавам, че ми доставиха удоволствие.И сега,прочитайки този стих, мисля че докато те има теб и твоите творби ДОБРОТО НЯМА ДА СЕ ЛУТА БЕЗДОМНО!
  • Браво!! Харесах много!
  • Нямам думи...
    Много въздействащо !
  • много хубаво написано.
  • Благодаря на всички, които бяхте тук, благодаря ви, че ме почувствахте и бяхте съпричастни!
    Прегръщам ви от сърце!!!
  • Няма ненаказано добро Ена.Но който е призван, го прави!
    Прегръщам те!
  • поздрав
  • Ще си спомни! Ще видиш, че ще си спомни! Любовта ражда ехо, което рано или късно достига до душата и зазвучава като камбанен звън–силно и пречистващо!
    Поздрави за стиха!
  • Доброто и любовта не остават незабелязани!
    Тъга и красота - ръка за ръка...
  • Ена, пиле шарено!!!
  • много много!
  • Тъжно перо...
  • Понякога имаме нужда точно от тази самота!
    Поздрав, Ена!
  • Самота, но ето какви стихове ражда!
  • Една Любов - с всичките и проявления: на мъжа, на родителите, приятелите, на децата...
    И точно заради децата си струва да се преживее болката от липсата на "другата" !
    Поздрави, Ели!
  • Бъди силна!
    Представи си, че има толкова много хубави неща,
    които ти предстоят да преживееш!
  • Доброто никога не е бездомно - връща се като ехо!
    Поздрави и кураж!
  • със сълзи в очите, Ена мила...
  • Тъжо пишеш... Но пък истински!
  • Страхотно е! Поздрав!
  • Браво!
    Харесах!
  • В грубостта на човешкото се ражда нежността на истинското. Но и в безпардонното "оцеляване" на изкривени съзнания, се ражда злобата, която само довежда още злоба като лавинообразен процес...

    И точно тогава остава или идва истинското, човешкото - това на "няма ненаказано добро" - всеки с добрина в душата, с обич към останалите е опасен за онези, затова доброто ще се лута "с надеждата на рухнало дърво", и все пак душата даже "без дъх, без ехо,... и в прокъсано зебло", когато е истинска, е прекрасна и важна, както е в това превъзходно стохотворение.
  • Красива е дори и самотата
    когато споделена е във стих.
    А болката от тишината
    все някога ще отшуми...

    Харесах!Браво Елена!
  • Поздрав, Ена!
    Образно! Анафората още повече засилва чувството на отчаяние и тъга...
    И пак...
  • Здравей, Елена!
    Бъди!
  • И пак! До края пак!
  • И пак душата ми, без дъх, без ехо,

    загръща се в прокъсано зебло,

    и тръгва бавно покрай Световете,

    забравили за нейната любов...
    ---
    да!
  • Много ми е близка тази чувственост. Поздрав за прекрасния стих
  • Много е красиво!
  • Нека доброто не се "лута бездомно"...
    Поздрав за хубавия стих!!!
Предложения
: ??:??