И пак боли, и питаме "Защо?"
То грешки няма в този Свят
и спънките наричам ги "уроци",
и без хабер дали си стар и млад
не свършват нивга те, и хич не са "пороци".
Страхът ни не е просто "враг",
той е "Съм-Не-Ние"-то в Бога,
във Вярата в това, че "Има как!",
в своите сили за Живот, или пък в хората.
И вярно е, че няма по-жесток
Урок... от този да научим -
във всеки друг да виждаме Добро
и да простим на себе си за случаите,
в които сме забравили урок,
който (уж) вЕче сме били научили
и пак боли, и питаме: "Защо?!"
"Защо сам себе си в затвор държа заключен?"
© Кирил Ценев All rights reserved.
