И пак е Коледа
И пак е Коледа, угасна мама,
сега е само Светлина.
По стъпките ù крета татко –
самотно огънче в нощта.
Той още с нея си говори,
споделя радост и тъга,
споделя болки и неволи,
понякога и самота!
Минавам като дух, за кратко,
с дежурния въпрос-лъжа
да питам: “Как си, как си, татко?
Храна си имаш и вода,
не ти е хладно, чист си, спретнат...
И телевизорът е в ред...
Почивай си сега, е хайде,
аз трябва вече да вървя...
Брей, как пък все ще ми се случи
да съм заета баш сега“...
„Върви си, чедо, аз съм тука
и майка ти не е сама!
Не ни мисли“!
И тръгвам в здрача,
не спирам своите сълзи,
дано тъгата му изплача
и Господ-Бог да ми прости.
Но, Боже, как да му призная,
че нямам място между тях,
че много съм далеч от рая,
че още трупам грях след грях...
Склерозен, казват, бил баща ми
и още, че е малко луд –
на Господ всеки ден се моли,
за всеки „жест“ благодари!
За мене всеки ден се моли,
за мен и моите деца,
да бъдем живи и доволни,
да има мир и светлина.
За всички хора на земята
се моли, за да са добре
и вярва, щом е жив, и мама
без него няма да умре!
Цулува хляба и се кръсти,
благодари за всеки миг...
Склерозен ли е? Луд ли? Вятър!
Мъдрец е той и мъченик!
© Ваня Иванова All rights reserved.
