И пак любов...
И ПАК ЛЮБОВ..
Задъхва се вече сърдечната клапа.
Животът минава край мен обновен,
но още вървя по пътеката сляпа
на мойта любов, от мечти запленен.
Магия незнайна във мен се е свила
и пълни сърцето с вълшебен нектар.
Любовната шпага така се е впила,
че стана ми вече и болка, и дар.
Кажете ми, хора, щастлив ли е този,
когото обичат и обич е цял?
Защо любовта го със сладост тормози,
а той е на възраст - почти побелял?
Човекът живее, додето обича,
животът му земен е обич и дар.
Животът човешки Любов се нарича,
макар да си беден и мъничко стар...
© Радко Стоянов All rights reserved.
