... и питам се...
... И ПИТАМ СЕ...
По улицата тичаше едно момиче,
но някога, а не сега - сега на улицата
й остана само споменът - как някакво
момиче се надбягваше със себе си,
отиваше при любовта.
Вървя по същата асфалтова пътека,
към онзи кръстопът - от младостта,
но друг изглежда пътят - и до мен
човекът. Друг изглежда ми светът.
Учудвам се и спирам се, и питам се,
а отговорът идва някак отстрана:
Животът, казват, бил една измислица.
измамна, казват, била любовта.
Wali./Виолета Томова/
© Виолета Томова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ти ли го казваш това?! Не ти вярвам!
Здравей, тичащо момиче!
-
И аз съм май на такава вълна...
...и се питам...
Чудесно си го казала!
Привет!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
...измисляме си светове и възрасти, и вярваме си- нищо, че от Вярата боли, а колко малко винаги ни трябва-светът ни е в отсрещните добри очи...