... и питам се...
... И ПИТАМ СЕ...
По улицата тичаше едно момиче,
но някога, а не сега - сега на улицата
й остана само споменът - как някакво
момиче се надбягваше със себе си,
отиваше при любовта.
Вървя по същата асфалтова пътека,
към онзи кръстопът - от младостта,
но друг изглежда пътят - и до мен
човекът. Друг изглежда ми светът.
Учудвам се и спирам се, и питам се,
а отговорът идва някак отстрана:
Животът, казват, бил една измислица.
измамна, казват, била любовта.
Wali./Виолета Томова/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
)
