25.02.2010 г., 0:03 ч.

... и питам се... 

  Поезия » Друга
591 0 3

 

 

                                                 ... И ПИТАМ СЕ...

 

 

                                    По улицата тичаше едно момиче,

                                    но някога, а не сега - сега на улицата

                                    й остана само споменът - как някакво

                                    момиче се надбягваше със себе си,

                                                отиваше при любовта.

                                    Вървя по същата асфалтова пътека,

                                    към онзи кръстопът - от младостта,

                                    но друг изглежда пътят - и до мен

                                    човекът. Друг изглежда ми светът.

                                    Учудвам се и спирам се, и питам се,

                                    а отговорът идва някак отстрана:

                                    Животът, казват, бил една измислица.

                                    измамна, казват, била любовта.

 

                                                                Wali./Виолета Томова/

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей Вили! Сърдечни поздрави за стиха!)
    ...измисляме си светове и възрасти, и вярваме си- нищо, че от Вярата боли, а колко малко винаги ни трябва-светът ни е в отсрещните добри очи...
  • Ти ли го казваш това?! Не ти вярвам!
    Здравей, тичащо момиче!
  • И аз съм май на такава вълна...
    ...и се питам...
    Чудесно си го казала!
    Привет!
Предложения
: ??:??