И по нещичко май си приличаме...
Вечно бързащи, вечно затичани
към високо поставени цели...
Помним, някога са ни обичали,
а косите ни, днес, побелели
крием с тубичка тъмна боя...
Слагаме малко грим и червило
и превземаме шумно града,
със усмивка (скрепена насила!)
Помним, някога са ни обичали...
И обичали сме... До безумие!
Под дъжда без обувки сме тичали, ...