Когато ме разпътват ветрове
и нямам сили повече да дишам,
когато лед сърцето ми скове-
тогаз тъгата се прокрадва скришом.
Когато ме разлива самота
и разпилява моите усмивки,
тогава ме боли от тишина-
студено е под нейните завивки.
Когато ме целува любовта
и в нея се разтапям от копнежност,
тогава се разлиствам в красота
и разцъфтявам- в цвят от нежност.
© Веси Василева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
