15.08.2012 г., 9:57

И разцъфтявам- в цвят от нежност

1.5K 0 4

Когато ме разпътват ветрове

и нямам сили повече да дишам,

когато лед сърцето ми скове-

тогаз тъгата се прокрадва скришом.

 

Когато ме разлива самота

и разпилява моите усмивки,

тогава ме боли от тишина-

студено е под нейните завивки.

 

Когато ме целува любовта

и в нея се разтапям от копнежност,

тогава се разлиствам в красота

и разцъфтявам- в цвят от нежност.

                                            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веси Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...