И с любов, и с болка, с чест
Към мен вървейки, колко пъти,
във гората се изгуби?
Чувстваше ме ти в гърдите,
а в миражите се влюби.
Припозна ме в сенки бледи,
в гласовете на мъглите.
Обещания проклети
ти разбиваха мечтите.
Вярата ти феи злостни
отклоняваха в посоки
на лъжата, гозби постни
сипваха ти еднооки.
Обич неведнъж убола,
сред трънака на съдбата,
идваш ти с надежда гола,
с рани кървави в душата.
И открила мен сега,
в мен не можеш да повярваш.
Все говориш за тъга,
мисли в самота откарваш.
Аз съм този, който днес
трябва да ти се доказва
и с любов, и с болка, с чест
нежността ти да опазва.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
