Скитница съм се родила
и скитница нека си умра!
Вярна на неверен дълго бях,
а на верните нож в гърба забивах.
В нощите ми тъжни са звездите и луната,
денем слънцето е тъжно, тъжна е зората.
Намирам път към хиляди сърца,
тръгвам, но откривам края отново в самота.
Неспокоен е вятъра, неспокоен е съня -
поклон прави тишината на ледената ми душа.
Мраз пронизва ме, но не го усещам,
чувствам единствено, ако за теб се сещам!...
© Пандора All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
