Скитница съм се родила
и скитница нека си умра!
Вярна на неверен дълго бях,
а на верните нож в гърба забивах.
В нощите ми тъжни са звездите и луната,
денем слънцето е тъжно, тъжна е зората.
Намирам път към хиляди сърца,
тръгвам, но откривам края отново в самота.
Неспокоен е вятъра, неспокоен е съня -
поклон прави тишината на ледената ми душа.
Мраз пронизва ме, но не го усещам,
чувствам единствено, ако за теб се сещам!...
© Пандора All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
