И скитница нека си умра!
Скитница съм се родила
и скитница нека си умра!
Вярна на неверен дълго бях,
а на верните нож в гърба забивах.
В нощите ми тъжни са звездите и луната,
денем слънцето е тъжно, тъжна е зората.
Намирам път към хиляди сърца,
тръгвам, но откривам края отново в самота.
Неспокоен е вятъра, неспокоен е съня -
поклон прави тишината на ледената ми душа.
Мраз пронизва ме, но не го усещам,
чувствам единствено, ако за теб се сещам!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пандора Все права защищены
