И тази нощ ми каза “НЕ”,
обърна ми гръб и заспа,
а аз останах тихо да плача
от болката в моята душа.
Мислех си, че всичко ще отмине,
че няма все да е така,
но дните тихичко се нижат,
а промяната - къде е тя?
И май вече нищо не остана
от моето мечтаещо сърце,
тъгата подслон си намери
и чупи го - парче по парче...
© Лора Иванова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
