И тази нощ ми каза “НЕ”,
обърна ми гръб и заспа,
а аз останах тихо да плача
от болката в моята душа.
Мислех си, че всичко ще отмине,
че няма все да е така,
но дните тихичко се нижат,
а промяната - къде е тя?
И май вече нищо не остана
от моето мечтаещо сърце,
тъгата подслон си намери
и чупи го - парче по парче...
© Лора Иванова All rights reserved.