Apr 30, 2008, 11:37 AM

*** (И те няма, и ето те)

  Poetry » Other
1.2K 0 11
        ***
И те няма, и ето те -
любов и омраза.
Ти си, може би, цветето
в празната ваза.

Ти си, може би, птицата,
търсеща клона си.
Или десницата,
галеща трона си.

Или си иглата,
зашиваща дрипите.
Или децата,
които все питат.

Или си края
на всяко начало.
Щастливо отчаяна,
тъмна до бяло.

Или си извитата
пропаст пред всеки.
Или си скритата
близка пътека.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Делов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...