И тогава...
... улиците, по които минавам,
ще плачат с твоите стъпки.
Ръцете ми ще са по-празни
от душата ми.
Зеленият чай ще горчи като
пелин.
Нощта ще е с цвета на косите ти
и поне вятърът ще ги сресва с пурпурна нежност,
както преди.
Както преди...
Лицето ми,
сълзите ми ще въздишат за дланите ти,
които ги няма, за да ги изтрият.
Устните ми
ще се напукат
и името ти ще е техният мехлем.
Дъждът с дайре по капчука
и с вадички хлад по стъклата
ще прияпява
La Partita.
Но всяка нота е
сладка
капка
мед -
зрънце вяра,
крачка към теб.
На Мария и Лиу
© Тони Пашова All rights reserved.
