3.09.2009 г., 15:49 ч.

И тогава... 

  Поезия » Бели стихове
910 0 4

... улиците, по които минавам,

ще плачат с твоите стъпки.

Ръцете ми ще са по-празни

от душата ми.

Зеленият чай ще горчи като

пелин.

Нощта ще е с цвета на косите ти

и поне вятърът ще ги сресва с пурпурна нежност,

както преди.

Както преди...

 

Лицето ми,

сълзите ми ще въздишат за дланите ти,

които ги няма, за да ги изтрият.

Устните ми

ще се напукат

и името ти ще е техният мехлем.

 

Дъждът с дайре по капчука

и с вадички хлад по стъклата

ще прияпява

La Partita.

 

Но всяка нота е

сладка

капка

мед -

зрънце вяра,

крачка към теб.

 

 

 

 

 

 

На Мария и Лиу

© Тони Пашова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??