И този край настъпи...
И наш`та връзка се изгуби
сред морето от омраза.
И самотата се пробуди
във душата ми, мъглява.
Обичаше ме уж дълбоко,
във любов ми се кълнеше.
Че сърцето ти било широко,
ала моето бодеше...
Но защо, по дяволите, пиша тези редове?!
Надали за мен пак ще се сетиш...
А помня аз онези мигове,
които се надявам с друга никога да не усетиш.
Защото болката пронизва,
не пожела да ме пожали.
И любовта ни се изнизва,
но може би с това живота ме погали...
© Ем All rights reserved.
