И наш`та връзка се изгуби
сред морето от омраза.
И самотата се пробуди
във душата ми, мъглява.
Обичаше ме уж дълбоко,
във любов ми се кълнеше.
Че сърцето ти било широко,
ала моето бодеше...
Но защо, по дяволите, пиша тези редове?!
Надали за мен пак ще се сетиш...
А помня аз онези мигове,
които се надявам с друга никога да не усетиш. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up