И тук тежи
Тук живея в мизерия
и така съм се сгъбил.
Нямам капка доверие,
от живота без зъби.
Но завиждат ми хората,
виждат в мене парите,
без въпрос за умората,
без въпрос за мечтите.
Да, живея на запад,
но сърцето е там,
дето знам, че ме чакат,
дето всичко аз знам
и тежа като камък,
и летя като птица...
Дето имам си знаме,
дето има зорница...
Тук е сиво и скучно,
тук е роботизация.
Тук на ред са научени,
нямат приватизация.
Ала нямат и Рай
от Господна ръка.
Само в родния край
аз видял съм това.
Не завиждайте, моля.
Тук ужасно тежи.
Нека с общата воля
сбъднем всички мечти.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дано!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Стана ми тъжноь даже се търкулна една сълза за твоята мъка.Незная какво е да работиш в чужда страна, но безизходицата прокуди три милиона българи и ги напрами емигранти.
"Тук на ред са научени.
Нямат приватизация.
Ала нямат и Рай
ог Господна ръка,
само в родния край
аз видял съм това.!
Хубава творба - излял си болката си. Дано скоро всички се завърните!
България също плаче за вас...
Очакваме ви... Поздрав и кураж!
1