Денят умира в траурни лъчи
и нощ с воал прибулва естеството.
Лежа пиян във локва по очи
и тъжно размишлявам за живота.
„Как неговите древни аксиоми
са неизменни и по същество
как жалки сме във своите прийоми
да го измамим, но по естество,
кодирано в писанията свети,
от буца кал човекът сътворен е …
Нагледен пример явно аз съм, ето -
пак лазя кален в локвата студена…”