Денят умира в траурни лъчи
и нощ с воал прибулва естеството.
Лежа пиян във локва по очи
и тъжно размишлявам за живота.
„Как неговите древни аксиоми
са неизменни и по същество
как жалки сме във своите прийоми
да го измамим, но по естество,
кодирано в писанията свети,
от буца кал човекът сътворен е …
Нагледен пример явно аз съм, ето -
пак лазя кален в локвата студена…”
© Ангел Веселинов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
