И търся Ханаански бъднини
Присъщо ми е вечер, знам,
да се завърна тихо в свойта къща.
Тя беше бащиният храм.
И там отгледан бях с насъщния.
Но някой мрачен Аладин
откри магьосническа лампа.
Нахлу през тъмния комин,
най-уникалното превърна в щампа.
Лишен завинаги от място за подслон,
аз бродя в транс из чуждите вселени.
Осъден на реликтовия стон
между галактиките разделени.
Летя между небета и земи
без пристан, с рибя кост в устата.
И търся Ханаански бъднини
в матрицата от богове отлята.
Там - от плебеи плътно обграден,
изгубвам вяра в истината свята.
От мрачен стих съм самовдъхновен,
патриции не срещнал в необята.
Светът сега е звезден полилей,
замлъкнал вън от време и пространство.
Духът е птица. Бавно тя се рее.
И към неведомото в сънищата странства.
© Младен Мисана All rights reserved.
