Присъщо ми е вечер, знам,
да се завърна тихо в свойта къща.
Тя беше бащиният храм.
И там отгледан бях с насъщния.
Но някой мрачен Аладин
откри магьосническа лампа.
Нахлу през тъмния комин,
най-уникалното превърна в щампа.
Лишен завинаги от място за подслон,
аз бродя в транс из чуждите вселени.
Осъден на реликтовия стон
между галактиките разделени. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up