Пропилях живота си
в мисли тежки!
Болки човешки!
Обмислях всеки миг!

Все повтарях си:
"Днес ще помисля,
пък утре ще реша"!
Грешах ли - права ли бях!?

Проспах живота си,
бродеща в мечти!
Казвайки си:
"Утре ще се събудя".

Не осъзнавайки, че
утре няма!
Пропиляла времето,
събудих се днес!

Събудих се готова,
ала без мечти!
Беше днес и след
дълги планове - нищо!!!

"И утре е ден..." -
ще кажеш ти.
Ала утре няма,
има само днес - уви!