Dec 4, 2010, 5:28 PM

И винаги аз ще възкръсвам

  Poetry » Other
629 0 3

Животът е така прекрасен,

когато споделен е,

когато можеш да си сътвориш земя,

когато можеш да измислиш зима в лято

и да откриеш чудеса,

да видиш слънцето как пее,

да вземеш и небето и смеха.

Това живее в мене -

аз друго нямам

и давам ви го от сърце,

деца любими - изгрев мой,

звездите ви благословени

да бъдат моя тих покой!

Когато гледате цветята -

аз ще бъда там - тих смях,

с усмивките ми - цъфнали копнежи

и докоснете мен и тях - със пръсти нежни.

Погалят ли ви слънчеви лъчи -

това съм аз - случаен вятър,

който ви прегръща

и бди над вас със мислите ми неотлъчно

и зърнете ли падаща звезда -

вземете я за спомен,

аз ви я изпращам,

за да ме има в този свят огромен!

И за вас аз ще възкръсвам

с топлината на двете си ръце,

дори и да ме няма - ще се връщам

с лъчите в птичите криле!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...