... (и все едни такива)

Aneta_kz (Анета)
511 12636

Dec 17, 2011, 10:42 AM

Poetry » Other

629 1 10

Очите ми, едни такива влажни,

аха да се усмихнат - и потичат.

Тя, сухотата, в тях не е позната

и винаги за нещо все ме питат.

Току да се опитам да им кажа -

и в гърлото засяда, като рана.

То, гърлото, и то едно такова,

преглъща, сякаш все със мед го мажа.

Мечтите ми, едни такива сложни,

аха да ми се сбъднат и... не става.

Сякаш Господ ме държи на строги пости,

преям ли с тях, ще ходя като крава.

Току да се откажа да мечтая -

и той ми дава знак да продължавам,

сега ги пазел (разни ми разправя),

но имперфектно после ще ми дава.

Надеждите от срам почервеняват.

Сега ги плащам скъпо, то се вижда.

Но спра ли да мечтая, ще погине

и вярата ми трижди' по могъща.

Така я карам аз. Ни жива, ни умряла.

Живея си живота по погрешка.

За някои в мечтано съвършенство,

за други пък е ясно - просто смешка.

Please sign in with your account so you can comment and vote.