И всяка нощ е тъмнолика
И всяка нощ е тъмнолика
Когато грейнат по страните
сълзите ми от бял кристал
и вече не разбирам дните,
защо потъват тъй в печал,
не чувствам никак аз зефира,
разсял навсякъде цветец,
не слагам длан на свойта лира,
преди шептяла с тих гласец...
И няма по-голяма бездна
от лоното на мойта гръд,
когато аз по него чезна,
изгубена, за кой ли път,
и всяка нощ е тъмнолика,
не виждам звездния покров,
душата ми от нежност вика,
о, ти - безсънице любов...
© Светла Асенова All rights reserved.
Амиии...добре дошла отново 