Иди си до утре
Не затваряй вратата отвън,
остави си пътя свободен.
Нищо, че сега съм сърдита,
а ти пък до болка обиден.
Любовта граници няма,
правила, закони, табута.
Тогава защо се разсърди,
че винаги влизам обута
в различни и странни
одежди чисти от чувства?
Тайно от тебе желани,
в които често себе си губя.
Ако обаче си се наситил
на дързостта ми отровна,
иди си, но само до утре.
Давам ти вечер свободна.
Но сериозно те предупреждавам,
че с утрото ново ще бъда различна.
И със слънцето ще флиртувам.
Аз просто не мога да съм безлична...
© Теодорина Аначкова All rights reserved.
