Идилия
“Трябва да напишеш нещо” –
– кметът кресна ми зловещо –
“и на всички да разкажеш смело
за живота в наше село!”
Тъй, притиснат от Съвета,
в мен пробуди се поета
и създадох с пот на чело
одата “Прекрасно село”!
Там, в дълбокия прованс,
липсват такт и реверанс,
нямам кабелна и нет,
но се ширя в мезонет!
Дворът ми е декар, два,
отоплението – на дърва,
външна баня с тоалетна
смятам скоро да си спретна!
Пет кокошки и коза,
семпло цехче за боза,
три прасенца и овчица
сгряват моята душица!
Млада булка хубавица,
дуо палави дечица -
ето моят земен рай
в тоз затънтен Божи край!
А общинските въпроси
ги решава кака Роси –
тя сътрудник е на кмета
и му чисти кабинета!
Докторът лекува скъпо,
Полицаят гледа тъпо,
попът проси милостиня
за Господнята светиня!
Е, читателю критичен,
станах ли ти симпатичен?
Вероятно в моята идилия
преоткриваш собствената си фамилия!!!
© Галин Добрев All rights reserved.
