Идва лято
Идва лято
Идва лято, с мама ще отворим прозорци,
ще блесне светлина от небесата.
Тя вече и нафталина приготви,
зимните дрехи, ще прибирам в сандъка на момата.
Ще дочакаме от юг птиците,
с цвят, ще се окичат дървета и жици,
подир това ще се излюпят и пилците.
Щом засвирят щурци,
пак чудно ще светят светулки в пшениците.
В нощта топло ще греят звездици,
ще има полет в зениците
и жълти глухарчета на децата в косици.
Мама с усмивка и китка здравец в ръчица,
а аз в кошница, ще бера белицата,
и в мене ще запеят от моите спомени гургулиците
- Идва лято, лято идва...
© Мина Конарова All rights reserved.
