Ти си като дъжда
идваш и си заминаваш
без да знаеш колко болка причиняваш,
обичаш за да нараняваш.
Ти си като вятъра студен
идваш в моя ден
за да прогониш всичко хубаво
и макар да зная, че е глупаво
аз пак те чакам с нетърпение
с все същото нарастващо вълнение.
Идваш всички чувства да убиеш
после ще избягаш и надалече ще се скриеш
така ще стане зная
хайде идвай най-накрая.
© Кристиана Георгиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
