Aug 11, 2007, 2:09 PM

Играта на живота

  Poetry
598 0 2
 Играта на живота

Всички вярват в любовта,
но животът само прави си шега,
хвърля ни една след друга лъжа,
че този път си намерил сродната душа.
И от това ни боли, мисълта,

че някой само те разиграва.

Открадва ти сърцето 
и оставя само сълзи по лицето.
Лошите моменти отминават,
но тези спомени следи оставят.
Лек за тези рани няма,
но винаги има начин за промяна.
Животът е една голяма игра,

в която често се нараняваш,
но накрая побеждава любовта.
Даряваща ни прекрасни мигове,

мигове, спиращи дъха ни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...