May 16, 2010, 7:31 PM

Илюзия

  Poetry
617 0 0

Какво, като разбиваш ми сърцето,

какво, като до сълзи ме боли?

Сега е ясно, че не си това, което

за мене беше ти преди!

Сега те гледам и не виждам

момчето от онези наши дни,

а този новия го ненавиждам,

покриващ ми душата с синини.

За Бога, кой е той? Защо ме мами?

Бил ме искал – стар, познат рефрен.

Старият открадна любовта ми,

новият – отвори рани в мен!

Гледам те – на външност те познавам,

тез очи отдавна ме горят,

викам Стария и се надявам

думите ми да го призоват!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...