16 may 2010, 19:31

Илюзия

  Poesía
619 0 0

Какво, като разбиваш ми сърцето,

какво, като до сълзи ме боли?

Сега е ясно, че не си това, което

за мене беше ти преди!

Сега те гледам и не виждам

момчето от онези наши дни,

а този новия го ненавиждам,

покриващ ми душата с синини.

За Бога, кой е той? Защо ме мами?

Бил ме искал – стар, познат рефрен.

Старият открадна любовта ми,

новият – отвори рани в мен!

Гледам те – на външност те познавам,

тез очи отдавна ме горят,

викам Стария и се надявам

думите ми да го призоват!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....