Nov 6, 2008, 7:43 PM

Илюзорно

901 0 3
Илюзорно

Устремът е моята инерция -
тази, с която по навик обичам,
тази, с която по навик те търся
и тази, която наивно отричам.

Богата съм на чувства,
всяко със собствено мнение,
всяко погълнало пулса
и мойта телесна енергия.

Дишам в живот илюзорен,
шлифован от дни и години,
шлифован от куп намерения
и хора учудващо силни.

Мечтата да бъда все с тебе
се носи във въздуха плътен
и прави духовно течение,
с което безпътно да тичам.

Кога ли ще свърши магията -
на книгата страница бяла,
последната точка на римата.
Накратко - начало на края.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се,че това което съм написала ви харесва.Благодаря!
  • определено ми хареса и ме накара да се замисля! поздравявам те за красивото стихотворение! с обич
  • Много ми допада

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...