6.11.2008 г., 19:43 ч.

Илюзорно 

  Поезия » Философска
540 0 3
Илюзорно

Устремът е моята инерция -
тази, с която по навик обичам,
тази, с която по навик те търся
и тази, която наивно отричам.

Богата съм на чувства,
всяко със собствено мнение,
всяко погълнало пулса
и мойта телесна енергия.

Дишам в живот илюзорен,
шлифован от дни и години,
шлифован от куп намерения
и хора учудващо силни.

Мечтата да бъда все с тебе
се носи във въздуха плътен
и прави духовно течение,
с което безпътно да тичам.

Кога ли ще свърши магията -
на книгата страница бяла,
последната точка на римата.
Накратко - начало на края.

© Ди Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се,че това което съм написала ви харесва.Благодаря!
  • определено ми хареса и ме накара да се замисля! поздравявам те за красивото стихотворение! с обич
  • Много ми допада
Предложения
: ??:??