6.11.2008 г., 19:43

Илюзорно

903 0 3
Илюзорно

Устремът е моята инерция -
тази, с която по навик обичам,
тази, с която по навик те търся
и тази, която наивно отричам.

Богата съм на чувства,
всяко със собствено мнение,
всяко погълнало пулса
и мойта телесна енергия.

Дишам в живот илюзорен,
шлифован от дни и години,
шлифован от куп намерения
и хора учудващо силни.

Мечтата да бъда все с тебе
се носи във въздуха плътен
и прави духовно течение,
с което безпътно да тичам.

Кога ли ще свърши магията -
на книгата страница бяла,
последната точка на римата.
Накратко - начало на края.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се,че това което съм написала ви харесва.Благодаря!
  • определено ми хареса и ме накара да се замисля! поздравявам те за красивото стихотворение! с обич
  • Много ми допада

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...