Има ли я любовта
Има ли я любовта
Студен си като камък от скалата,
в която се блъскам, без да разбера
какво стаил си във душата,
какво вградил си във студа.
Очите ти са ледени, чак парят
и аз не мога да се доближа,
студът в гласа ти ме изгаря,
та сърцето ми дави се в кръвта.
Не мога да пробия аз скалата
и зъзна, прогорена от студа!
От другата страна е топлината,
надали все още там е любовта?
Душата ми, от студ изпепелена,
не можала с нежност да стопи леда,
престана да се бори покосена.
Но ето че в скалата отвори се врата...
© Яна Танева All rights reserved.
!!!
