28.10.2008 г., 19:56

Има ли я любовта

952 0 7

  Има ли я любовта

 

 

 

Студен си като камък от скалата,

в която се блъскам, без да разбера

какво стаил си във душата,

какво вградил си във студа.

 

 

Очите ти са ледени, чак парят

и аз не мога да се доближа,

студът в гласа ти ме изгаря,

та сърцето ми дави се в кръвта.

 

 

Не мога да пробия аз скалата

и зъзна, прогорена от студа!

От другата страна е топлината,

надали все още там е любовта?

 

 

Душата ми, от студ изпепелена,

не можала с нежност да стопи леда,

престана да се бори покосена.

Но ето че в скалата отвори се врата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...