Подай ми смело ръка. Хвани я и тръгвай със мене,
не се плаши от калта, от студеното и смачкващо време,
знаеш, че друг като мен няма и няма да срещнеш,
който със дъх притаен всеки удар усмихнат посреща,
който е газил във тинята с песен и до днес куплетите помни,
във неравния път е разсипвал вода, но останали са здравите стомни,
който за теб е готов да умре, във огън за теб да се хвърли,
да води за тебе война и да бъде във битката първи,
да не брои после капките кръв и останалите зейнали рани,
има ли за тебе такъв, може ли някой като мене да стане?