Как искам да ми кажеш,
че нощите без мен са много тъжни.
Че тялото от студ се гърчи
в очакване за топлина.
Че всичко в теб се къса
от тишината и страха,
че няма да се върна.
Как искам да ми кажеш:
"Без теб животът ми е празен,
очите пълни със сълзи са".
Че дните нижат се безкрайно,
а времето е спряло -
на точен ден и точна дата.
... Че молиш се на Бог да ти прости...
Наелектризирано мълчание....
Добре ли чух? - Ти каза: - Остани!
© Мариана Вълкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
