kotel (Мариана Вълкова)
222 3620
2.10.2009 г., 0:23 ч.

Има ме 

  Поезия » Бели стихове
571 0 4

Как искам да ми кажеш,

че нощите без мен са много тъжни.

Че тялото от студ се гърчи

в очакване за топлина.

Че всичко в теб се къса

от тишината и страха,

че няма да се върна.

Как искам да ми кажеш:

"Без теб животът ми е празен,

очите пълни със сълзи са".

Че дните нижат се безкрайно,

а времето е спряло -

на точен ден и точна дата.

... Че молиш се на Бог да ти прости...

Наелектризирано мълчание....

Добре ли чух? - Ти каза: - Остани!

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??