Има такова сбогуване:
Залезни светлини.
Не защото на слънцето е отмиляла земята
-да не я изгори.
Има такова сбогуване:
Отминаващ вятър.
Не защото е тръгнал да търси дъжд за клоните
-да не ги нарани.
Има и такова сбогуване:
Вълна забравил,а че някога била е сняг
в последен порив плажа гали…
понеже е единствен бряг..
понеже е последен бряг.
© Георги Динински All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
