Имам нужда от топла прегръдка
Имам нужда от
топла прегръдка
Имам нужда от топла прегръдка
и от рамо, на което да плача...
Прегърни ме! Дай ми дъх – свежа глътка.
Нека сълзите леят се в здрача!
Не нашепвай словата банални:
„Успокой се! Не плачи де, дете.”
Мойте сълзи – извечни, сакрални,
те превръщат във бурно море...
... със вълни от неясни тегоби
и талази изгаряща страст,
с прилив бурен – стаени тревоги,
с отлив ранен – задъхан от АЗ.
Нека всичко от мен се излее
в разбушувано, мътно море!
За да може в очите да грее
лъчезарно, сърцато дете!
© Надежда Борисова All rights reserved.
